Проф. Пантев: На 24 май се прекланяме на словото и книгата както се прекланяме на сабята и меча
Проф. Андрей Пантев
Днес 24 май звучи сантиментално. Има чувство за учебни празници. Звучи като от дълго време пропуснат спомен у нас. Това е тъжно.
Днес 24 май звучи и малограмотност, и равнодушие. Има заплаха, която ни води към безпокойство, дали всичко за което приказваме в този ден, не е мощно корозирало. Така е в целия свят, само че под лупата на нашия прагматизъм да работиш единствено за пари, е отблъскващо. Нашите небогати възрожденци не са го правили за това. По-малко би трябвало да се мисли за материалния израз на науката...
Цялото човечество има потребност от водачи, само че ние се уповаваме на предишното. То би трябвало да бъде славно, поклонно почитано. Но не може да се живее с малко разкрасена историческа носталгия.
На този ден ние се прекланяме на словото и книгата по същия метод, по който се прекланяме на сабята и меча. Книгата не е сама по себе си полезност, без хората. Ние сме поклонници и чиновници на словесност.
Малко ще оставим, тъй като един недостатък в никакъв случай не е изчезвал - нагаждачество. То през днешния ден победи. Днес ние честваме това, което е отпочнато от революционерите. Това е сърцевината на това изключително възприятие. Ние сме носители на нещо, което сега е доста мощно корозирало. Все отново нещо ще остане - свирепото възприятие за човещина.
Това, че нямаме герои през днешния ден не е драма, а това, че приписваме героични качества на хора, които не са такива. Имаме апетит за герои. Сега инжектираме героични мисли и качества на хора, които не го заслужават.
Народът ни върви към изродение. Вярвам, че един ден ще престанем да се самоунижаваме и да роболепничим. Дори при изгубени войни у нас не се е настанявало такова тягостно възприятие - да става каквото ще.
В днешната конюнктура има единствено поединично избавление.
